Глупостта е присъща на детството и старостта ~ Еразъм РОТЕРДАМСКИ
(An Old Man and his Grandson, ca. 1490, by Domenico Ghirlandaio, Louvre, Paris)
Впрочем кой не знае, че детинството на индивида е най-веселата и най-приятна възраст? Какво имат децата, та освен ние ги целуваме, прегръщаме и галим, само че и врагът е подготвен да се притече на помощ на тая възраст? Само това, че мъдрата природа старателно е метнала върху новородените покривалото на нелепостта, та да могат посредством пробуждане на някаква приятност да вършат приятни трудовете на възпитателите и да печелят разположението на своите настойници.
След детството идва юношеството. Нали то е благо на всички, нали всички благоволяват към него, оказват помощ му старателно и му протягат подготвени за поддръжка ръце? Откъде идва, апелирам ви се, чарът на юношеството? От кого, в случай че не от мене? Колкото по-малко мъдрува юношата с помощта на моето милосърдие, толкоз по-щастливо живее. Нима аз неистина, като настоявам, че щом хората станат по-големи и стартират да разсъждават като мъже заради своя персонален опит и възпитанието, последователно прецъфтява блясъкът на хубостта им, понижава пъргавината им, хубостта им вехне, силата им слабее? Колкото повече човек се отдалечава от мене, толкоз по-малко му остава да живее, до момента в който стигне до тежката напреднала възраст, омразна освен на другите, само че и за себе си. Тази напреднала възраст никой от смъртните не би изтърпял, в случай че отново аз не се притичвах на помощ при толкоз огромните тегла. Както боговете у поетите нормално се притичват на помощ на погиващите, като ги трансформират в нещо друго, по този начин и аз съгласно опциите си връщам още веднъж към детство тия, които са на прага на гроба. Затова народът с цялостно право е привикнал да споделя за старците, че са станали повторно деца.
Ако някой би ме попитал по какъв метод върша това преобразяване, то аз няма да скрия нищо. Отвеждам ги при изворите на нашата Лета (1), която извира от островите на блажените и в подземното царство тече като дребна вада. Щом пийнат там от водата на забвението, последователно отмиват грижите от душите си и стават още веднъж деца. За тях споделят, че са станали неразумни и глупави. Нека е по този начин! Това точно значи да бъдеш дете. Нали децата са неразумни и глупави? Нима в тази възраст не се радостни най-вече този, който по никакъв начин не е интелигентен? Кой не ненавижда като страшилище и не проклина дете с мъдрост на възрастен? Това свидетелствува и публикуваната измежду народа поговорка:
Мразя дете с мозъка на възрастен (2).
Никой не би желал да има дружба и другарство със дъртак, който наред с добитата си умелост от живота би запазил изцяло силата на духа и остротата на мозъка си. Затова старешката нелепост е мое милосърдие. Но моят малоумен дъртак е освободен от многочислените тежки грижи, които терзаят мъдреца. Той дори става прекомерно безгрижен приятел при пиянство и не чувствува уталожване от живота, което изтезава хората даже в прекомерно цветуща възраст. Понякога, когато по образеца на стареца у Плавт (3) рече да си спомни четирите букви „ любя “, той ще бъде най-нещастен, в случай че е с мозъка си. По моя благосклонност той е благополучен, търпим за приятелите си и от време на време може да не е противен сътрапезник. Според Омир от устата на остарелия Нестор се „ лее тирада, по-сладка от мед “(4), до момента в който словата на Ахил са злъчни. У същия стихотворец седналите на градските крепостни стени старци се беседват с нежни думи (5). В това отношение старостта превъзхожда детството, което е прелестно, само че е безсловесно и лишено от най-хубавата приятност в живота - от бъбривостта.
Прибавете към всичко това, че старците пребогато обичат децата и че децата от своя страна се привързват към старците.
Тъй като господ непрекъснато неща еднородни събира.(6)
Пък каква ли разлика има сред децата и старците също така, че старецът е набръчкан и е живял повече дни? Имат едни и същи бели коси, беззъба уста, дребен растеж, привързаност към мляко, запъване при говорене, приказливост, неразумност, забравяне, прибързаност - накъсо във всичко останало изцяло са идентични. Колкото повече хората стареят, толкоз повече замязват на деца, до момента в който изоставен живота, без да им е омръзнал и без да са почувствували гибелта, като истински деца.
* Бележки:
1. Река на забравата. Сенките в подземното царство пият от нея, с цел да не си спомнят земния живот.
2. Апулей, „ Апология “ (85).
3. Плавт (254-184 г.) - римски създател на комедии. В комедията му „ Търговец “ старецът Лизидам произнася похвално слово за любовта.
4. „ Илиада “ (1, 249).
5. „ Илиада “ (III, 156 и сл.).
6. „ Одисея “ (XVII, 218).
От: „ Възхвала на нелепостта ”, Еразъм Ротердамски, изд. Народна просвета
Картина: An Old Man and his Grandson, ca. 1490, by Domenico Ghirlandaio, Louvre, Paris - en.wikipedia.org




